Да бъде извършена най-късно до м. април 2015 г. инвентаризация на дървесината в горските територии, пострадала от природни бедствия. Препоръчително е да се направи ускорено усвояване на поваленият и увреден от абиотични фактори дървостой, като с предимство да се усвояват иглолистните култури и насаждения от всички видове собственост  –  държавни, общински, религиозни и частни гори. В противен случай се създава реална опасност от масово размножаване на стъблени вредители (корояди), което ще причини изсъхване на здравите иглолистни дървостои в съседство. Около тези две решения се обединиха членовете на Национална комисия по лесозащита (НКЛЗ) по време на първото за тази година заседание. 

В заседанието участие взеха експерти по лесозащита от Министерство на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите, ИАГ, Лесозащитните станции в София, Пловдив и Варна,  както и водещи учени, професори и доценти от Института за гората и Лесотехническия университет.

Като консултативен орган към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), комисията обсъди важни проблеми, свързани със защитата на горските територии. Отчетени бяха проведените лесозащитни мероприятия през изминалата година. Дискутирани бяха прогнозите за очакваните нападения от вредители, болести и други повреди в горите през 2015 г., както и предвидените дейности за борба с тях. 

Най-опасен вредител върху иглолистните култури и в бъдеще остава боровата процесионка. Един от ефикасните методи за регулиране степента на нападенията и ограничаване на разпространението на процесионката е провеждането на авиоборба. Предвидените площи за третиране срещу вредителя са около 25 000 дка. Обработката на горските площи започва след предварително лесопатологично проучване, което потвърждава нападението от вредителя.

В основната си част горските насаждения ще бъдат третирани с биологични продукти за растителна защита, които са безвредни за хората и животните, влючително и пчелите. Извършването на мониторинг и лесозащитни мероприятия предотвратяват частични, а много често и по-големи обезлиствания, водещи до загуба на прираст, загиване на отделни дървета, а понякога и на цели насаждения в горите. Ако не се предприемат навременни действия, е възможно нарушаване не само на екологичната стабилност, но и нанасянето на значителни икономически щети.